(микро) Оазис

Павилионът поставя акцент върху локалната ограниченост и търсенето на качествен воден ресурс в различни точки по света. Неговата функционалност е свързана със създаването на значима точка за водоизвличане посредством два алтернативни метода – добив в дълбочина тип кладенец (при разположение на сушата) и обезсоляваща система (при разположение в морска среда).

Своеобразният (микро) ОАЗИС дава възможност да се използва допълнително количество вода за питейни и напоителни цели, което би го превърнало в атрактивен зелен център на различни локации, където липсата на вода за бита е значим проблем.

В архитектурно отношение павилионът представлява затворена система от тръби, формиращи ажурна кубична структура, подчертана от зеленина и акцентно осветление. Повдигането от земята на фина метална конструкция създава допълнителен ефект на лекота в търсене на интерес към случващото се във вътрешността на павилиона.

С фокус върху разрешаването на проблемите при разнородни водни кризи, павилионът демонстрира различни възможности при два коренно противоположни сценария на разположение.

Опция 1 – пустинна локация

Водата е важен компонент за функционирането на човешкия организъм и неделима част от ежедневието ни.

Новите кръгозори в човешките нагласи за положително влияние върху природата обръща поглед върху облагородяването на пустинята и превръщането ѝ в зелен притегателн център (проект „Великата зелена стена на Сахара“), което в по-малък мащаб ще се случи и с павилион, разположен на пододяща локация с добивна водна точка във вътрешността си. Това ще гарантира наличието и развитието на растителност в непосредствена близост.

Зеленината присъства и във фасадно отношение, а формата е подчертана допълнително с разнородни светлинни акценти.

Опция 2 – морска локация

Недостигът на питейна вода в редица крайбрежни региони по света е сериозен проблем, който може да бъде разрешен с прилагането на достъпна и ефективна технология за обезсоляване на морска вода. Такъв тип иновация следва да има и нисък въглероден отпечатък.

Десалинизацията (обезсоляването) е процес на премахване на минералните соли, разтворени в солената морска вода. Най-популярният изкуствен метод за такъв тип извличане на питейна вода е чрез обратна осмоза. При него солената морска вода преминава под налягане през полупропусклива мембрана, при което се отделят нежеланите частици. Процесът е значително енергоемък, което налага търсенето на най-подходяща технология на захранване на обезсоляващите системи. Потенциална съвременна научна разработка  в сферата е микробната горивна клетка, която използва микроорганизми (електрогени) за създаването на електричество (посредством електрохимична реакция).

Обезсоляването в павилионната структура се извършва в резервоари, разположени под плаващата понтонна структура, в които се случва необходимата филтрация на морска вода. Централно в павилиона е разположен контейнер, от който може да бъде извлечена питейна вода. Филтрираният ресурс е подходящ и се използва за напояване на прилежащата около павилиона растителност, превръщайки плаващата структура в значим зелен център и атрактивна точка за посещение в акваторията.

Отчитайки водния кръговрат в природата и човешкия фактор, експлоатиращ този ресурс, се явява необходимостта от равносметка по какъв начин управляваме ценните животоподдържащи системи на планетата и какви биха били най-добрите и перспективни решения от социална, икономическа и архитектурна гледна точка.

Mess is more!