Архитектурата
е формообразуващо света средство за преодоляване на границите на човешките възможности още от древността. Развитието ѝ е ключово за просъществуването на Хомо сапиенс и отключването на потенциала на човешката цивилизация.
Акватектурата
от своя страна е необходимата еволюция на проектантската мисъл в посока нови морски хоризонти и необследвани океански дълбини.